
Най-добре е да си средно млад – да можеш да си спомняш какво ти е било в главата като малък, но и да имаш дистанция във времето и горе-долу овладян правопис. Друга важна предпоставка е да си попаднал в умерена житейска дупка, да си без пари и да си стоиш повече вкъщи.
Изключително важно е да имаш приятели. Един от тях пък да ти се обади и да каже:
─ Виж сега – трябва да превеждам на един англичанин, да ходя с него по магазини и да се разправям с мениджъри и строители. А пък аз съм си преводач на литература. Ти би се справил чудесно.
Добре, съгласяваш се, макар и с големи колебания. Мислиш си: английският не ми чак толкова добър. Нападат те хиляда други самомнителни подозрения. Но приятелят, понеже е приятел, казва:
─ Хайде, не се втелявай. Идвай с мен – аз ще те представя.
И какво да правиш – отиваш с него. Попадате в офис в центъра, а англичанинът никакъв го няма. Настаняват ви в кухнята:
─ Сър Тони, сега ще дойде, вие почакайте тук.
След седмото кафе и още никакъв англичанин забелязваш пет-литрова туба вино, покрита с прах.
─ Може ли да си капнем от това? ─ запитваш.
─ О, разбира се, това е някакъв подарък, никой няма да го пие – отговарят.
Минава още час, два, три – и виното свършва. Някъде тогава се появява и англичанинът. А пък ти рязко откриваш, че и английският ти е перфектен. Човекът си е купил две къщи за гости, с идеята да ги дава под наем на други англичани. Нещо като пенсионен фонд.
И се понасяте с тоя ми ти англичанин по хипермаркети и магазини за мебели и банки. При сблъсъка с нашата любима темерутщина в сферата на услугите и като лишен от изконното право да си харчи парите с кеф западняк, англичанинът решава да възпитава.
С дребни разлики, всеки път се случва едно и също. Влизаме в банка. Теглене на големи суми, пари, прехвърляне на средства и подобни неволи. Скоро се стига до неизбежното “това не може да стане”. И аз превеждам неща като:
- Кажи на тая, че е тъпа крава и не ми е ясно как я държат на работа!
- Извикайте мениджъра! – И вече на него:
- Вие сте некомпетентен, сигурен ли сте, че длъжността ви отговаря на това, дето Ви го пише на табелката?
И неизменно се оказва, че “това” всъщност може да стане.
Данданията с англичанина отшумява, но благодарността към приятеля, дето те е измъкнал от дупката остава. И понеже той си пада по зайци, решаваш да му напишеш една приказка за дългоухи.
Нахвърляш набор щуротии на едно листче, после сядаш и за два дни написваш приказката.
Горе-долу така написах “Заешка му работа”. А приятелят се казва Светлана Комогорова – Комата.